Висока удовлетвореност и мотивация сред българските учители, нарастващ престиж на професията, подобрени условия на труд и силна подкрепа за младите кадри. Тези тенденции в България отчита Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в изследването TALIS 2024 – най-мащабното проучване в света за прогимназиални педагози и училищни директори. В изследването участват учители от 55 държави, като от България са се включили 3 629 педагози в прогимназиален етап от 210 училища.
Българските учители се отличават с висока удовлетвореност от професията – 96% заявяват, че са доволни от работата си, при средно 89% за държавите от ОИСР. Любопитен факт е, че учителите в селата са толкова удовлетворени от работата си, колкото и тези в градските училища. От 2018 г. до сега с 35 пункта се е увеличил делът на удовлетворените от заплащането и достига 65%. Повишава се и удовлетвореността от условията на труд, които не включват финансовите възнаграждения - 81% от учителите у нас споделят, че са доволни от тях, при средно 68% за ОИСР.
Престижът на професията също бележи съществен напредък. 42% от учителите смятат, че професията им е ценена от обществото – почти двойно повече от средното за ОИСР (22%) и с 25 процентни пункта повече спрямо 2018 г.
Данните показват силна подкрепа в училищната среда. 95% от учителите споделят, че директорите имат добри професионални отношения с персонала и предоставят полезна обратна връзка, а 90% казват, че могат да разчитат на своите колеги. Това създава условия за положителен училищен климат и сътрудничество.
Особено важно е, че младите учители у нас получават подкрепа. Почти всички – 97% – работят в училища, в които се предлагат менторски програми, докато средното за ОИСР е 81%. Делът на начинаещите учители с назначен наставник също се е увеличил с 7 процентни пункта от 2018 г. до сега. Освен това 85% от наскоро завършилите учители оценяват качеството на първоначалното си педагогическо обучение като високо (при средно 75% за ОИСР).
17% от учителите в България посочват, че изпитват повече стрес в работата си, при средно 19% за ОИСР. Този дял е намалял с 5 процентни пункта спрямо 2018 г.
Изследването показва също, че пред системата стоят и предизвикателства, свързани със застаряването на учителския състав и необходимостта от по-широко въвеждане на иновации и дигитални технологии в образованието и дисциплината в класната стая. В България учителите са на средна възраст 48 години, при средно за ОИСР - 45 години.
Делът на българските учители, които използват изкуствен интелект в работата си, е 22%, като най-често той се използва за подготовка на план за провеждане на часа, обобщаване на теми и създаване на упражнения за учениците.
Дисциплината в класната стая остава предизвикателство. Учителите у нас отделят средно 12% от времето в час за поддържане на реда, като стойността за справяне с дисциплината остава под средното ниво за ОИСР (15%). Около 9% от българските учители съобщават, че губят значително време заради прекъсвания на урока от ученици – почти два пъти по-малко от средното за изследването (18%).
В нашата страна изследването се координира от Института по образованието към МОН и се осъществява с финансовата подкрепа на ЕК.
Българските учители се отличават с висока удовлетвореност от професията – 96% заявяват, че са доволни от работата си, при средно 89% за държавите от ОИСР. Любопитен факт е, че учителите в селата са толкова удовлетворени от работата си, колкото и тези в градските училища. От 2018 г. до сега с 35 пункта се е увеличил делът на удовлетворените от заплащането и достига 65%. Повишава се и удовлетвореността от условията на труд, които не включват финансовите възнаграждения - 81% от учителите у нас споделят, че са доволни от тях, при средно 68% за ОИСР.
Престижът на професията също бележи съществен напредък. 42% от учителите смятат, че професията им е ценена от обществото – почти двойно повече от средното за ОИСР (22%) и с 25 процентни пункта повече спрямо 2018 г.
Данните показват силна подкрепа в училищната среда. 95% от учителите споделят, че директорите имат добри професионални отношения с персонала и предоставят полезна обратна връзка, а 90% казват, че могат да разчитат на своите колеги. Това създава условия за положителен училищен климат и сътрудничество.
Особено важно е, че младите учители у нас получават подкрепа. Почти всички – 97% – работят в училища, в които се предлагат менторски програми, докато средното за ОИСР е 81%. Делът на начинаещите учители с назначен наставник също се е увеличил с 7 процентни пункта от 2018 г. до сега. Освен това 85% от наскоро завършилите учители оценяват качеството на първоначалното си педагогическо обучение като високо (при средно 75% за ОИСР).
17% от учителите в България посочват, че изпитват повече стрес в работата си, при средно 19% за ОИСР. Този дял е намалял с 5 процентни пункта спрямо 2018 г.
Изследването показва също, че пред системата стоят и предизвикателства, свързани със застаряването на учителския състав и необходимостта от по-широко въвеждане на иновации и дигитални технологии в образованието и дисциплината в класната стая. В България учителите са на средна възраст 48 години, при средно за ОИСР - 45 години.
Делът на българските учители, които използват изкуствен интелект в работата си, е 22%, като най-често той се използва за подготовка на план за провеждане на часа, обобщаване на теми и създаване на упражнения за учениците.
Дисциплината в класната стая остава предизвикателство. Учителите у нас отделят средно 12% от времето в час за поддържане на реда, като стойността за справяне с дисциплината остава под средното ниво за ОИСР (15%). Около 9% от българските учители съобщават, че губят значително време заради прекъсвания на урока от ученици – почти два пъти по-малко от средното за изследването (18%).
В нашата страна изследването се координира от Института по образованието към МОН и се осъществява с финансовата подкрепа на ЕК.