Временната парламентарна комисия по бюджет и финанси обсъжда на второ четене промени в т.нар. удължителен закон за бюджета. Законопроектът е внесен от Владимир Раков и група народни представители от ПГ на „Прогресивна България“. Най-важните теми в заседанието са осъвременяването на пенсиите от 1 юли 2026 г., намаляването на партийната субсидия, отпадането на COVID добавката и първоначално предложеното поемане на нов държавен дълг до 3,8 млрд. евро.
С промените в удължителния закон се цели създаване на изрична правна регламентация за осъвременяване от 1 юли 2026 г. на всички минимални размери на пенсиите за трудова дейност. На първо четене вече беше прието минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се повиши от 322,37 евро на 347,51 евро. Осъвременяването е с 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Според данните за 2025 г. средният осигурителен доход за страната е нараснал с 12%, а хармонизираният индекс на потребителските цени е 3,5%. На това основание всички пенсии за трудова дейност трябва да бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. със 7,8%.
В началото на извънредното заседание обаче опозицията отправи остри критики към управляващото мнозинство. Представители на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ възразиха срещу предложенията за нов държавен дълг, намаляване на партийната субсидия и ограничаване на COVID добавките до настоящите им нива.
Председателят на временната комисия Константин Проданов съобщи, че от „Прогресивна България“ оттеглят предложението Министерският съвет да може да поеме държавен дълг до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Решението беше взето след възражения от страна на лидера на ПП и бивш финансов министър Асен Василев, който предупреди, че таван на дълга се определя с решение на Министерския съвет и че подобно предложение, внесено от народни представители, може да бъде атакувано в Конституционния съд. Проданов поясни, че според юридическия екип на Министерството на финансите процедурата е правно допустима, но управляващите приемат аргументите, че би се създал прецедент. По думите му Министерският съвет е поел ангажимент сам да внесе предложението за повишаване на тавана на държавния дълг, заедно с мотивите към него.
От опозицията се възмутиха също и че настоящият министър на финансите Гълъб Донев не присъства на извънредното заседание на бюджетна комисия, а е изпратил свой заместник.
В комисията беше обсъдено и предложението за намаляване на партийната субсидия. Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Теменужка Петкова заяви, че субсидията се използва за партийна дейност и напомни на управляващите, че по време на предизборната кампания са заявили намерение да се борят с олигархията. Константин Проданов отговори, че е обида към избирателите да се твърди, че ако една партия остане без субсидия, тя автоматично би потърсила финансиране от олигархични кръгове. В крайна сметка комисията прие, че до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас ще бъде 4,09 евро за периода от 1 януари до 18 април и 3,00 евро за периода от 30 април до 31 декември.
Най-остри спорове предизвика темата за COVID добавките към пенсиите. Асен Василев се обяви против ограничаването им до настоящите нива, като заяви, че не трябва „да се взима от пенсията на пенсионерите“.
Венко Сабрутев от ПП призова управляващите да разговарят с възрастните си близки и да преценят дали е правилно от най-ощетената група да се взимат по 2,39 евро на месец. По думите му икономията от тази мярка би била 30 млн. евро за 2026 г. и 60 млн. евро за следващата година.
Мартин Димитров от ДБ поиска финансовият министър Гълъб Донев да се яви в комисията заедно с Фискалния съвет, за да бъде обсъден пакет от мерки за намаляване на дефицита. Според него моментът за критични реформи е „златен“, но няма да продължи дълго.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че управляващите не увеличават пенсиите, а просто спазват закона за т.нар. швейцарско правило. Според него с ограничаването на COVID добавките реално се намаляват доходите на пенсионерите.
Константин Проданов отхвърли критиките и обвини предходните управления за тежката бюджетна ситуация. По думите му държавата не разполага с неограничен ресурс, но въпреки това всички пенсии ще бъдат увеличени.
В крайна сметка бюджетната комисия прие отпадането на COVID добавката с 11 гласа „за“, 7 „против“ и 1 „въздържал се“.
С промените в удължителния закон се цели създаване на изрична правна регламентация за осъвременяване от 1 юли 2026 г. на всички минимални размери на пенсиите за трудова дейност. На първо четене вече беше прието минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се повиши от 322,37 евро на 347,51 евро. Осъвременяването е с 7,8% по т.нар. швейцарско правило. Според данните за 2025 г. средният осигурителен доход за страната е нараснал с 12%, а хармонизираният индекс на потребителските цени е 3,5%. На това основание всички пенсии за трудова дейност трябва да бъдат осъвременени от 1 юли 2026 г. със 7,8%.
В началото на извънредното заседание обаче опозицията отправи остри критики към управляващото мнозинство. Представители на ГЕРБ-СДС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ възразиха срещу предложенията за нов държавен дълг, намаляване на партийната субсидия и ограничаване на COVID добавките до настоящите им нива.
Председателят на временната комисия Константин Проданов съобщи, че от „Прогресивна България“ оттеглят предложението Министерският съвет да може да поеме държавен дълг до 3,8 млрд. евро за финансиране на бюджетния дефицит, включително за префинансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. Решението беше взето след възражения от страна на лидера на ПП и бивш финансов министър Асен Василев, който предупреди, че таван на дълга се определя с решение на Министерския съвет и че подобно предложение, внесено от народни представители, може да бъде атакувано в Конституционния съд. Проданов поясни, че според юридическия екип на Министерството на финансите процедурата е правно допустима, но управляващите приемат аргументите, че би се създал прецедент. По думите му Министерският съвет е поел ангажимент сам да внесе предложението за повишаване на тавана на държавния дълг, заедно с мотивите към него.
От опозицията се възмутиха също и че настоящият министър на финансите Гълъб Донев не присъства на извънредното заседание на бюджетна комисия, а е изпратил свой заместник.
В комисията беше обсъдено и предложението за намаляване на партийната субсидия. Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш финансов министър Теменужка Петкова заяви, че субсидията се използва за партийна дейност и напомни на управляващите, че по време на предизборната кампания са заявили намерение да се борят с олигархията. Константин Проданов отговори, че е обида към избирателите да се твърди, че ако една партия остане без субсидия, тя автоматично би потърсила финансиране от олигархични кръгове. В крайна сметка комисията прие, че до приемането на Закона за държавния бюджет за 2026 г. размерът на държавната субсидия за един получен действителен глас ще бъде 4,09 евро за периода от 1 януари до 18 април и 3,00 евро за периода от 30 април до 31 декември.
Най-остри спорове предизвика темата за COVID добавките към пенсиите. Асен Василев се обяви против ограничаването им до настоящите нива, като заяви, че не трябва „да се взима от пенсията на пенсионерите“.
Венко Сабрутев от ПП призова управляващите да разговарят с възрастните си близки и да преценят дали е правилно от най-ощетената група да се взимат по 2,39 евро на месец. По думите му икономията от тази мярка би била 30 млн. евро за 2026 г. и 60 млн. евро за следващата година.
Мартин Димитров от ДБ поиска финансовият министър Гълъб Донев да се яви в комисията заедно с Фискалния съвет, за да бъде обсъден пакет от мерки за намаляване на дефицита. Според него моментът за критични реформи е „златен“, но няма да продължи дълго.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че управляващите не увеличават пенсиите, а просто спазват закона за т.нар. швейцарско правило. Според него с ограничаването на COVID добавките реално се намаляват доходите на пенсионерите.
Константин Проданов отхвърли критиките и обвини предходните управления за тежката бюджетна ситуация. По думите му държавата не разполага с неограничен ресурс, но въпреки това всички пенсии ще бъдат увеличени.
В крайна сметка бюджетната комисия прие отпадането на COVID добавката с 11 гласа „за“, 7 „против“ и 1 „въздържал се“.