България е сред страните в Европейския съюз с най-бързо нарастване на бюджетното финансиране за научноизследователска и развойна дейност през последното десетилетие. През 2025 г. предвидените средства за НИРД достигат 593,9 млн. евро при 108,6 млн. евро през 2015 г.

Най-съществен е ръстът на средствата на човек от населението. За десет години те са се увеличили от 15,5 евро до 92,3 евро, или с 495,5%, което е най-високото увеличение сред държавите от ЕС според предварителните данни на Евростат.

Въпреки това България остава значително под средното европейско равнище. През 2025 г. средно за ЕС са предвидени 288,9 евро на човек за научноизследователска и развойна дейност, което е повече от три пъти над българското ниво.

Общият бюджет за НИРД в Европейския съюз през 2025 г. достига 130,2 млрд. евро, спрямо 81,138 млрд. евро през 2015 г. Увеличението за десетилетието е 60,5%.

В Югоизточна Европа България се откроява със значителния ръст на публичното финансиране, докато Румъния е единствената страна в ЕС, в която общият размер на бюджетните средства за НИРД намалява за периода 2015–2025 г. Спадът там е 13,1%.

През 2025 г. Румъния отделя 18,8 евро на човек за научноизследователска и развойна дейност, спрямо 92,3 евро в България.

Разликата с водещите държави в ЕС обаче остава значителна. Люксембург отделя 917,2 евро на човек, Дания – 627,1 евро, Германия – 553,5 евро, Австрия – 527,4 евро, а Нидерландия – 513,4 евро.

На равнище ЕС най-голям дял от бюджетите за НИРД през 2025 г. е насочен към общото развитие на знанията. 37,3% от средствата са за научни изследвания чрез общи университетски фондове, а 18,4% – чрез други източници. За индустриално производство и технологии са предвидени 9,5%, за здравеопазване – 6,7%, за отбрана – 5,8%, а за изследване и използване на космическото пространство – 5,5%.

Данните показват, че България значително увеличава публичното финансиране за наука, но продължава да изостава по абсолютния размер на средствата на човек спрямо средното за Европейския съюз.