Само на 3 март – денят, в който се отбелязва Освобождението на България от османско владичество – посетителите на Националния военноисторически музей ще имат възможност да видят оригиналното знаме, послужило като първообраз на българския национален трибагреник. Светинята, която рядко напуска фондохранилището, е експонирана специално за националния празник.
Уредникът на музея Славея Сурчева разказва, че историята на знамето започва през есента на 1876 г., в навечерието на Руско-турската война. В Браила се събират български емигранти с намерението да осигурят средства за ушиването на знамена за бъдещите опълченски дружини. Център на тези обсъждания е домът на Иван Параскевов – емигрант от Ямбол, активен член на Добродетелната дружина и сред основателите на Българското книжовно дружество, което след Освобождението прераства в Българска академия на науките.
По инициатива на Параскевов от Виена са поръчани копринени платове в три цвята, перли и сърма за извезването на знамето. Изработването е поверено на неговата 14-годишна дъщеря Стилияна Параскевова. В продължение на шест месеца тя шие знамето в условия на пълна дискретност, като то е завършено през април 1877 г.
На 6 май 1877 г. Иван Параскевов и дъщеря му присъстват на освещаването на Самарското знаме край Плоещ. Два дни по-късно те предават своето знаме на главнокомандващия руската Дунавска армия с молба то да бъде връчено на българско опълченско подразделение. По думите на Сурчева това не се случва, тъй като руското командване не допуска използването на българска символика от опълчението. В историческите източници знамето остава известно като Браилско знаме или знамето на Стилияна.
Сведения за даряването му се съдържат във вестник „Стара планина“, издаван в Букурещ. По-късно, през 1879 г., знамето служи за образец при определянето на националния флаг от Учредителното събрание.
По време на самата война знамето не участва в бойни действия, а неговото местонахождение в този период не е напълно изяснено. Известно е обаче, че при откриването на Учредителното събрание през 1879 г. Търново вече е украсено с трибагреници в подредба бяло, зелено и червено.
Трите цвята имат по-ранна традиция в българското национално-освободително движение. Те присъстват в униформите на Първата българска легия на Георги Раковски, както и в знамето на Филип Тотю, макар и в различна последователност.
В първоначалния проект на Търновската конституция липсва текст за националното знаме. През март 1879 г. народният представител от Елена Никола Михайловски повдига въпроса за националните цветове, след което се провеждат дебати относно тяхната подредба. В крайна сметка чл. 23 от Търновската конституция постановява, че националното знаме е в цветове бяло, зелено и червено, разположени хоризонтално в тази последователност – подредба, която остава непроменена до днес.
Освен оригинала на първообраза на националния трибагреник, на 3 март посетителите могат да разгледат и експозиционните зали, посветени на Руско-турската война. В тях е представено участието на българите във войната – както в състава на Българското опълчение, така и в народните чети, милицията и помощните дейности в подкрепа на руската армия. Експозицията включва и истории за приноса на цивилното население, както и лични вещи и свидетелства от участници в събитията.
Националният военноисторически музей ще работи на 3 март с обичайното си работно време – от 10:00 до 17:00 часа, при стандартни входни такси.