Министерството на правосъдието подготвя жалба до Върховния административен съд срещу отказа на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да освободи Борислав Сарафов от поста изпълняващ функциите „главен прокурор“. От ведомството съобщиха, че ще спазят законовия срок за обжалване, който изтича в началото на следващата седмица. Паралелно с това служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов проведе срещи с представители на неправителствени организации, на които бяха обсъдени критериите за номиниране на бъдещи кандидати за поста главен прокурор.
Съгласно Конституцията, право да предлагат кандидатури имат както членове на Прокурорската колегия, така и министърът на правосъдието.
„Министрите на правосъдието трябва да използват това правомощие, за да се гарантира по-голяма конкуренция. Няма изискване главният прокурор задължително да бъде от системата“, заяви Янкулов.
От Асоциацията на прокурорите в България обаче изразиха резерви към подобен подход.
„По-подходящо е кандидатите да се излъчват от общите събрания на прокуратурите, както се прави при съдиите“, коментира Георги Коджаниколов. Досега министрите на правосъдието рядко са упражнявали правото си на номинация, за да избегнат политическо обвързване на кандидатите.
Янкулов призна този риск, но подчерта, че чрез ясни правила и прозрачност той може да бъде ограничен.
„Чрез ясни критерии и открит процес може да се гарантира, че номинациите няма да бъдат проводник на партийни интереси“, посочи той.
От своя страна представителите на неправителствения сектор настояват критериите за избор да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и парламентарен дебат.
„Те трябва да са на високо ниво и да позволяват контрол, включително чрез Конституционния съд“, заяви Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“.
В крайна сметка изборът на нов главен прокурор остава в правомощията на Висшия съдебен съвет, но дебатът за начина, по който ще бъде направен този избор, тепърва ще се засилва.
Съгласно Конституцията, право да предлагат кандидатури имат както членове на Прокурорската колегия, така и министърът на правосъдието.
„Министрите на правосъдието трябва да използват това правомощие, за да се гарантира по-голяма конкуренция. Няма изискване главният прокурор задължително да бъде от системата“, заяви Янкулов.
От Асоциацията на прокурорите в България обаче изразиха резерви към подобен подход.
„По-подходящо е кандидатите да се излъчват от общите събрания на прокуратурите, както се прави при съдиите“, коментира Георги Коджаниколов. Досега министрите на правосъдието рядко са упражнявали правото си на номинация, за да избегнат политическо обвързване на кандидатите.
Янкулов призна този риск, но подчерта, че чрез ясни правила и прозрачност той може да бъде ограничен.
„Чрез ясни критерии и открит процес може да се гарантира, че номинациите няма да бъдат проводник на партийни интереси“, посочи той.
От своя страна представителите на неправителствения сектор настояват критериите за избор да бъдат подложени на широко обществено обсъждане и парламентарен дебат.
„Те трябва да са на високо ниво и да позволяват контрол, включително чрез Конституционния съд“, заяви Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“.
В крайна сметка изборът на нов главен прокурор остава в правомощията на Висшия съдебен съвет, но дебатът за начина, по който ще бъде направен този избор, тепърва ще се засилва.