Депутатите приеха на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, внесен от Явор Гечев и група народни представители от парламентарната група на „Прогресивна България“. Текстовете са насочени срещу необоснованото увеличение на цените. Законопроектът беше подкрепен със 136 гласа „за“, 38 „против“ и 21 „въздържал се“. В подкрепа гласуваха 121 депутати от „Прогресивна България“ и 15 от ДПС. Против бяха един депутат от ПБ, четирима от ГЕРБ-СДС, осем от „Демократична България“, 13 от „Продължаваме промяната“ и 12 от „Възраждане“. Въздържаха се 10 народни представители от ГЕРБ-СДС и 11 от ДБ.
Промените бяха приети преди това на първо четене на извънредно заседание на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, проведено на 12 май. Докладът в пленарната зала беше представен от председателя на комисията Константин Проданов, а вносителят Явор Гечев изложи мотивите към законопроекта. По думите на Гечев предложенията са обусловени от необходимостта да се осигури продължаваща, последователна и ефективна защита на потребителите срещу необосновано увеличение на цените в периода след въвеждането на еврото в България. Вносителите посочват още, че законопроектът цели създаване на устойчиви механизми за прозрачност, контрол и обществено доверие в условията на динамична икономическа среда. Според тях инициативата е продължение и надграждане на вече въведените механизми в Закона за въвеждане на еврото. Гечев отбеляза, че практиката в редица държави от Европейския съюз, преминали през процес на смяна на националната валута с еврото, показва, че обществените опасения за цените не приключват с формалното въвеждане на новата валута или с изтичането на периода на двойно обращение.
Според мотивите именно в месеците след първоначалния преходен период често се наблюдават вторични ценови ефекти, включително опити за необосновано увеличение на цените, основани на пазарна инерция, очаквания, информационна асиметрия или затруднена потребителска ориентация. В законопроекта се посочва, че европейският опит, включително практиките на Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия, показва значението на поддържането на механизми за наблюдение и контрол върху ценовите процеси за определен период след въвеждането на еврото. Вносителите аргументират предложенията и с продължаващия инфлационен натиск в ЕС, високата волатилност на цените на енергията и суровините, нарушенията във веригите за доставки, геополитическата нестабилност, колебанията в транспортните и логистичните разходи и несигурността на международните пазари.
Основен елемент в законопроекта е механизъм, който задължава всеки търговец при увеличение на цената на стока или услуга да докаже наличието на обективни икономически фактори, обуславящи поскъпването. Предлага се и въвеждане на показателя „справедлива цена“. Той е описан като аналитичен инструмент, който трябва да отчита особеностите на съвременната търговска среда и да подпомага потребителите при вземането на информирани решения. Сред предвидените мерки е и задължение за ежедневно публикуване и предоставяне на ценова информация в машинночетим формат. Законопроектът предвижда също разширяване на правомощията на Комисията за защита на потребителите и увеличение на санкциите при нарушения.
По време на дебата опозицията отправи остри критики към текстовете. Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че мерките няма да доведат нито до вдигане на стандарта на хората, нито до реално овладяване на цените. Той цитира думите на Антон Кутев от ПБ, според когото промените няма да преборят инфлацията, а представляват „гасене на пожар“. Ганев обвини управляващите, че не търсят корена на проблема с високите цени и свърза ситуацията с влизането на България в еврозоната.
Критики отправи и Мартин Димитров от „Демократична България“. Според него има разминаване между публичните заявки на „Прогресивна България“ за бързи антиинфлационни мерки и конкретните законопроекти. Димитров заяви, че регулаторите и Министерството на икономиката не трябва да определят „справедлива цена“. По думите му подобен подход може да доведе до тавани на цените и натиск върху бизнеса, който да има обратен ефект. „Ние ще предложим тези справедливи цени конкретно в този законопроект да отпаднат“, заяви той.
Явор Гечев от ПБ отговори, че вносителите никога не са имали амбицията с този законопроект да решат всички проблеми. По думите му това е първа крачка, а са необходими комплексни мерки и промени в още редица закони.
Иван Янев от ПБ подчерта, че темата за цените е една от най-чувствителните за българските граждани, особено в малките населени места. По думите му хората не искат да плащат „данък алчност“. Той увери, че текстовете ще бъдат прецизирани между първо и второ четене.
От „Продължаваме промяната“ също заявиха, че няма да подкрепят законопроекта. Ивайло Шотев посочи, че вижда добри намерения, но предупреди да не се стигне до създаване на минимална цена. Венко Сабрутев от ПП обвини управляващите, че реално въвеждат ценови тавани, макар да твърдят обратното. Той постави въпроси как ще се определя „справедливата цена“ за различни стоки, услуги и медикаменти.
Константин Проданов от ПБ отхвърли твърденията, че се въвеждат ценови тавани. По думите му понятието „справедлива цена“ цели единствено повече прозрачност, по-голяма информационна стойност и преодоляване на информационната асиметрия. Той уточни, че фокусът ще бъде върху 21 хранителни продукта и един нехранителен продукт, които се следят от КНСБ, а методиката за определяне на показателя се разработва.
От ДПС Айтен Сабри заяви, че обществото очаква реални мерки срещу високите цени и натиска върху семейния бюджет. По думите ѝ решенията трябва да бъдат внимателно балансирани, за да не се стигне до прекомерна намеса, административен натиск и допълнително оскъпяване за потребителите и бизнеса.
След продължителен дебат законопроектът беше приет на първо четене. Предстои текстовете да бъдат обсъждани и прецизирани между първо и второ четене.
Промените бяха приети преди това на първо четене на извънредно заседание на временната парламентарна комисия по бюджет и финанси, проведено на 12 май. Докладът в пленарната зала беше представен от председателя на комисията Константин Проданов, а вносителят Явор Гечев изложи мотивите към законопроекта. По думите на Гечев предложенията са обусловени от необходимостта да се осигури продължаваща, последователна и ефективна защита на потребителите срещу необосновано увеличение на цените в периода след въвеждането на еврото в България. Вносителите посочват още, че законопроектът цели създаване на устойчиви механизми за прозрачност, контрол и обществено доверие в условията на динамична икономическа среда. Според тях инициативата е продължение и надграждане на вече въведените механизми в Закона за въвеждане на еврото. Гечев отбеляза, че практиката в редица държави от Европейския съюз, преминали през процес на смяна на националната валута с еврото, показва, че обществените опасения за цените не приключват с формалното въвеждане на новата валута или с изтичането на периода на двойно обращение.
Според мотивите именно в месеците след първоначалния преходен период често се наблюдават вторични ценови ефекти, включително опити за необосновано увеличение на цените, основани на пазарна инерция, очаквания, информационна асиметрия или затруднена потребителска ориентация. В законопроекта се посочва, че европейският опит, включително практиките на Хърватия, Словакия, Словения, Литва и Латвия, показва значението на поддържането на механизми за наблюдение и контрол върху ценовите процеси за определен период след въвеждането на еврото. Вносителите аргументират предложенията и с продължаващия инфлационен натиск в ЕС, високата волатилност на цените на енергията и суровините, нарушенията във веригите за доставки, геополитическата нестабилност, колебанията в транспортните и логистичните разходи и несигурността на международните пазари.
Основен елемент в законопроекта е механизъм, който задължава всеки търговец при увеличение на цената на стока или услуга да докаже наличието на обективни икономически фактори, обуславящи поскъпването. Предлага се и въвеждане на показателя „справедлива цена“. Той е описан като аналитичен инструмент, който трябва да отчита особеностите на съвременната търговска среда и да подпомага потребителите при вземането на информирани решения. Сред предвидените мерки е и задължение за ежедневно публикуване и предоставяне на ценова информация в машинночетим формат. Законопроектът предвижда също разширяване на правомощията на Комисията за защита на потребителите и увеличение на санкциите при нарушения.
По време на дебата опозицията отправи остри критики към текстовете. Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че мерките няма да доведат нито до вдигане на стандарта на хората, нито до реално овладяване на цените. Той цитира думите на Антон Кутев от ПБ, според когото промените няма да преборят инфлацията, а представляват „гасене на пожар“. Ганев обвини управляващите, че не търсят корена на проблема с високите цени и свърза ситуацията с влизането на България в еврозоната.
Критики отправи и Мартин Димитров от „Демократична България“. Според него има разминаване между публичните заявки на „Прогресивна България“ за бързи антиинфлационни мерки и конкретните законопроекти. Димитров заяви, че регулаторите и Министерството на икономиката не трябва да определят „справедлива цена“. По думите му подобен подход може да доведе до тавани на цените и натиск върху бизнеса, който да има обратен ефект. „Ние ще предложим тези справедливи цени конкретно в този законопроект да отпаднат“, заяви той.
Явор Гечев от ПБ отговори, че вносителите никога не са имали амбицията с този законопроект да решат всички проблеми. По думите му това е първа крачка, а са необходими комплексни мерки и промени в още редица закони.
Иван Янев от ПБ подчерта, че темата за цените е една от най-чувствителните за българските граждани, особено в малките населени места. По думите му хората не искат да плащат „данък алчност“. Той увери, че текстовете ще бъдат прецизирани между първо и второ четене.
От „Продължаваме промяната“ също заявиха, че няма да подкрепят законопроекта. Ивайло Шотев посочи, че вижда добри намерения, но предупреди да не се стигне до създаване на минимална цена. Венко Сабрутев от ПП обвини управляващите, че реално въвеждат ценови тавани, макар да твърдят обратното. Той постави въпроси как ще се определя „справедливата цена“ за различни стоки, услуги и медикаменти.
Константин Проданов от ПБ отхвърли твърденията, че се въвеждат ценови тавани. По думите му понятието „справедлива цена“ цели единствено повече прозрачност, по-голяма информационна стойност и преодоляване на информационната асиметрия. Той уточни, че фокусът ще бъде върху 21 хранителни продукта и един нехранителен продукт, които се следят от КНСБ, а методиката за определяне на показателя се разработва.
От ДПС Айтен Сабри заяви, че обществото очаква реални мерки срещу високите цени и натиска върху семейния бюджет. По думите ѝ решенията трябва да бъдат внимателно балансирани, за да не се стигне до прекомерна намеса, административен натиск и допълнително оскъпяване за потребителите и бизнеса.
След продължителен дебат законопроектът беше приет на първо четене. Предстои текстовете да бъдат обсъждани и прецизирани между първо и второ четене.