България може да бъде дигитален и AI възел, индустриален партньор и гласът на кохезията в новата европейска политика за конкурентоспособност. Това заяви президентът Илияна Йотова при откриването на Green Transition Forum 6.0: Europe’s Next Chapter. Акцент в първия ден на тазгодишното издание на форума са европейската и глобалната конкурентоспособност, енергийната и транспортната сигурност и свързаност. Държавният глава е почетен гост на събитието.
В изказването си Йотова подчерта, че светът се променя динамично и често изпреварва адаптацията на европейските политики. По думите ѝ сигурността отново е в центъра на европейския дневен ред, енергията се превръща в стратегическо преимущество, глобалните вериги за доставки се пренареждат, а ролята на изкуствения интелект нараства все по-бързо.
„В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство“, заяви президентът. По думите ѝ новите европейски приоритети – отбрана, иновации, изкуствен интелект и енергийна сигурност – не трябва да бъдат реализирани за сметка на кохезионната политика. Йотова подчерта, че европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез ново разделение, а чрез истинско сближаване, общ пазар без скрити бариери, силна енергетика, модерна свързаност, индустриална политика, достъп до капитал, изкуствен интелект и участие на всички държави членки в новата икономика.
Според президента Европа има бъдеще, ако бъде едновременно конкурентна, иновативна, сигурна и сплотена. Тя посочи, че солидарността трябва да се разглежда като сила, а не като слабост, а свързаността да бъде предпочетена пред разделението. Държавният глава заяви, че кохезионната политика трябва да продължи да изравнява възможностите между регионите. Тя посочи нуждата от анализ на досегашните европейски политики, включително Механизма за възстановяване и устойчивост, Зелената сделка и REPowerEU.
Йотова коментира и новите инструменти, насочени към европейската отбрана. По думите ѝ ReArm Europe и инструментът SAFE поставят основателен акцент върху сигурността, но заемите в размер на 150 млрд. евро по SAFE не могат сами да изградят европейска отбранителна индустрия. Според нея са необходими общи поръчки, оперативна съвместимост, стабилни вериги за доставки, достъп на предприятия от всички региони и реален пазар за съвместно производство.
В изказването си президентът постави акцент и върху дебата за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2034 г. Тя го определи като разговор за това дали Европейският съюз ще остане съюз на солидарност и кохезия, или ще се превърне в съюз на различни скорости. Според Йотова бъдещата финансова рамка трябва да стъпи върху няколко основни принципа – сближаване, конкурентоспособност, гъвкавост, контрол, прозрачност и реформи с реални резултати.
Президентът заяви, че Европа има нужда от нов Европейски фонд за конкурентоспособност, но предупреди, че той не трябва да се превръща в инструмент, от който печелят само държавите с най-силен административен и корпоративен капацитет. По думите ѝ са нужни ясни регионални гаранции, участие на местните власти, възможности за по-слабо развитите региони и консорциуми между предприятия от различни държави членки.
Йотова предупреди и за рисковете от Европа на две скорости. Според нея подобен модел може да изглежда удобен за по-бързи решения, но в дългосрочен план крие риск от политическо разслоение, регионални блокове и нови невидими граници вътре в съюза. „ЕС не е създаден, за да подрежда държавите членки в първа и втора класа“, посочи тя.
Президентът постави специален акцент върху енергийната, транспортната и дигиталната свързаност като основа за развитието на конкурентоспособна Европа. „Конкурентоспособността има физическа инфраструктура. Тя не е само регламент, бюджет или лозунг, а и електропровод, железопътна линия, пристанище, център за данни, лаборатория, завод, университет, фонд за рисков капитал и работеща администрация. Европа трябва да се върне към тази конкретика“, заяви Йотова.
Държавният глава подчерта потенциала на България да има активна роля в изграждането на конкурентна Европа. В областта на енергетиката тя припомни стратегическото значение на Вертикалния газов коридор през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна. По думите ѝ свързването на гръцките терминали, българската газова инфраструктура, румънските връзки и украинските нужди би било пример за европейска стратегическа автономия в действие.
Йотова изтъкна и възможността България да се превърне в транспортен и логистичен център. Според нея вертикалната ос Юг – Север, от гръцките пристанища през България и Румъния към Молдова и Украйна, има огромно значение за търговията, сигурността и възстановяването на Украйна. Президентът заяви, че тази ос трябва да бъде призната като стратегически европейски коридор и финансирана като общ европейски проект, а не като сбор от национални участъци. „Ако Европейският съюз иска реална диверсификация на веригите за доставки, Балканите не могат да бъдат инфраструктурна периферия. Те трябва да бъдат част от сърцето на новата европейска логистика“, подчерта тя.
Илияна Йотова посочи още, че изборът България да бъде сред държавите, в които ще се изгради една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект, доказва възможностите на страната ни да бъде дигитален център. Според нея Европа трябва да създаде реална инфраструктура за изкуствен интелект и съхранение на данни. Фабриките за изкуствен интелект трябва да бъдат свързани с университети, бизнес и индустрия във всички региони, така че да се изгради континент на иновации, а не отделни технологични острови.
Президентът подчерта и българските възможности в индустрията, като отбеляза, че регионалното развитие и високите технологии не са противоположности. „Бъдещата кохезия трябва да бъде кохезия на модернизацията“, заяви Йотова.
В заключение тя припомни докладите на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС и на Енрико Лета за бъдещето на единния пазар, като посочи, че те дават вярна диагноза на Европа. Според нея тези доклади трябва да се превърнат в календар за действие. „Ако няма срокове, няма изпълнение. Ако няма изпълнение, няма доверие. А ако няма доверие, европейският проект ще бъде атакуван не само отвън, но и отвътре“, заяви Йотова. Тя предложи Европейският съюз да приеме Европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 г. По думите ѝ Европа трябва да премине от политика на обявени цели към политика на изпълнени проекти.
В изказването си Йотова подчерта, че светът се променя динамично и често изпреварва адаптацията на европейските политики. По думите ѝ сигурността отново е в центъра на европейския дневен ред, енергията се превръща в стратегическо преимущество, глобалните вериги за доставки се пренареждат, а ролята на изкуствения интелект нараства все по-бързо.
„В тази среда конкурентоспособността е въпрос на суверенитет, доходи, работни места, социална стабилност и политическо достойнство“, заяви президентът. По думите ѝ новите европейски приоритети – отбрана, иновации, изкуствен интелект и енергийна сигурност – не трябва да бъдат реализирани за сметка на кохезионната политика. Йотова подчерта, че европейската конкурентоспособност няма да бъде възстановена чрез ново разделение, а чрез истинско сближаване, общ пазар без скрити бариери, силна енергетика, модерна свързаност, индустриална политика, достъп до капитал, изкуствен интелект и участие на всички държави членки в новата икономика.
Според президента Европа има бъдеще, ако бъде едновременно конкурентна, иновативна, сигурна и сплотена. Тя посочи, че солидарността трябва да се разглежда като сила, а не като слабост, а свързаността да бъде предпочетена пред разделението. Държавният глава заяви, че кохезионната политика трябва да продължи да изравнява възможностите между регионите. Тя посочи нуждата от анализ на досегашните европейски политики, включително Механизма за възстановяване и устойчивост, Зелената сделка и REPowerEU.
Йотова коментира и новите инструменти, насочени към европейската отбрана. По думите ѝ ReArm Europe и инструментът SAFE поставят основателен акцент върху сигурността, но заемите в размер на 150 млрд. евро по SAFE не могат сами да изградят европейска отбранителна индустрия. Според нея са необходими общи поръчки, оперативна съвместимост, стабилни вериги за доставки, достъп на предприятия от всички региони и реален пазар за съвместно производство.
В изказването си президентът постави акцент и върху дебата за Многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2028 – 2034 г. Тя го определи като разговор за това дали Европейският съюз ще остане съюз на солидарност и кохезия, или ще се превърне в съюз на различни скорости. Според Йотова бъдещата финансова рамка трябва да стъпи върху няколко основни принципа – сближаване, конкурентоспособност, гъвкавост, контрол, прозрачност и реформи с реални резултати.
Президентът заяви, че Европа има нужда от нов Европейски фонд за конкурентоспособност, но предупреди, че той не трябва да се превръща в инструмент, от който печелят само държавите с най-силен административен и корпоративен капацитет. По думите ѝ са нужни ясни регионални гаранции, участие на местните власти, възможности за по-слабо развитите региони и консорциуми между предприятия от различни държави членки.
Йотова предупреди и за рисковете от Европа на две скорости. Според нея подобен модел може да изглежда удобен за по-бързи решения, но в дългосрочен план крие риск от политическо разслоение, регионални блокове и нови невидими граници вътре в съюза. „ЕС не е създаден, за да подрежда държавите членки в първа и втора класа“, посочи тя.
Президентът постави специален акцент върху енергийната, транспортната и дигиталната свързаност като основа за развитието на конкурентоспособна Европа. „Конкурентоспособността има физическа инфраструктура. Тя не е само регламент, бюджет или лозунг, а и електропровод, железопътна линия, пристанище, център за данни, лаборатория, завод, университет, фонд за рисков капитал и работеща администрация. Европа трябва да се върне към тази конкретика“, заяви Йотова.
Държавният глава подчерта потенциала на България да има активна роля в изграждането на конкурентна Европа. В областта на енергетиката тя припомни стратегическото значение на Вертикалния газов коридор през Гърция, България, Румъния, Молдова и Украйна. По думите ѝ свързването на гръцките терминали, българската газова инфраструктура, румънските връзки и украинските нужди би било пример за европейска стратегическа автономия в действие.
Йотова изтъкна и възможността България да се превърне в транспортен и логистичен център. Според нея вертикалната ос Юг – Север, от гръцките пристанища през България и Румъния към Молдова и Украйна, има огромно значение за търговията, сигурността и възстановяването на Украйна. Президентът заяви, че тази ос трябва да бъде призната като стратегически европейски коридор и финансирана като общ европейски проект, а не като сбор от национални участъци. „Ако Европейският съюз иска реална диверсификация на веригите за доставки, Балканите не могат да бъдат инфраструктурна периферия. Те трябва да бъдат част от сърцето на новата европейска логистика“, подчерта тя.
Илияна Йотова посочи още, че изборът България да бъде сред държавите, в които ще се изгради една от европейските гигафабрики за изкуствен интелект, доказва възможностите на страната ни да бъде дигитален център. Според нея Европа трябва да създаде реална инфраструктура за изкуствен интелект и съхранение на данни. Фабриките за изкуствен интелект трябва да бъдат свързани с университети, бизнес и индустрия във всички региони, така че да се изгради континент на иновации, а не отделни технологични острови.
Президентът подчерта и българските възможности в индустрията, като отбеляза, че регионалното развитие и високите технологии не са противоположности. „Бъдещата кохезия трябва да бъде кохезия на модернизацията“, заяви Йотова.
В заключение тя припомни докладите на Марио Драги за конкурентоспособността на ЕС и на Енрико Лета за бъдещето на единния пазар, като посочи, че те дават вярна диагноза на Европа. Според нея тези доклади трябва да се превърнат в календар за действие. „Ако няма срокове, няма изпълнение. Ако няма изпълнение, няма доверие. А ако няма доверие, европейският проект ще бъде атакуван не само отвън, но и отвътре“, заяви Йотова. Тя предложи Европейският съюз да приеме Европейски пакт за реализация с измерими цели до 2030 г. По думите ѝ Европа трябва да премине от политика на обявени цели към политика на изпълнени проекти.