Депутатите от „Прогресивна България“ внесоха проектозакон, с който предлагат съществено ограничаване и реформиране на режима на особения търговски управител на предприятията на „Лукойл“ в България.
Основната промяна в текстовете е възстановяването на съдебния контрол върху действията на управителя. Ако законопроектът бъде приет, негови решения, включително сделки, свързани със собствеността на дружествата, ще могат да бъдат обжалвани пред съда. В момента подобни актове не подлежат на съдебен контрол, което според вносителите създава риск от прекомерна концентрация на правомощия.
Проектът предвижда още възможност за оспорване на сделки, извършени без одобрение на Министерския съвет. Искове за тяхната нищожност ще могат да се предявяват от министъра на икономиката, Министерския съвет, прокуратурата, както и от акционери и съдружници в дружествата. Допълнително се въвежда задължение особеният управител да представя ежемесечен отчет за дейността си пред министъра на икономиката. Сроковете за завеждане на дела са ограничени до 14 дни от узнаването и до три месеца от извършването на съответната сделка.
Предложението идва на фона на действащ режим, въведен след санкции на САЩ срещу „Лукойл“. Той даде разширени правомощия на особения управител, включително възможност да продава активи. Тези промени бяха приети от предишно парламентарно мнозинство, а впоследствие тогавашният президент Румен Радев наложи вето, което беше отхвърлено.
Междувременно стана ясно, че „Лукойл“ е предявил иск за около 3 млрд. евро срещу България, свързан с дейността на своите дружества в страната. Според особения управител Румен Спецов претенцията е с финансов характер, а компаниите в България се намират в стабилно състояние при спазване на санкционния режим.
Законопроектът предстои да бъде обсъден в парламента.
Основната промяна в текстовете е възстановяването на съдебния контрол върху действията на управителя. Ако законопроектът бъде приет, негови решения, включително сделки, свързани със собствеността на дружествата, ще могат да бъдат обжалвани пред съда. В момента подобни актове не подлежат на съдебен контрол, което според вносителите създава риск от прекомерна концентрация на правомощия.
Проектът предвижда още възможност за оспорване на сделки, извършени без одобрение на Министерския съвет. Искове за тяхната нищожност ще могат да се предявяват от министъра на икономиката, Министерския съвет, прокуратурата, както и от акционери и съдружници в дружествата. Допълнително се въвежда задължение особеният управител да представя ежемесечен отчет за дейността си пред министъра на икономиката. Сроковете за завеждане на дела са ограничени до 14 дни от узнаването и до три месеца от извършването на съответната сделка.
Предложението идва на фона на действащ режим, въведен след санкции на САЩ срещу „Лукойл“. Той даде разширени правомощия на особения управител, включително възможност да продава активи. Тези промени бяха приети от предишно парламентарно мнозинство, а впоследствие тогавашният президент Румен Радев наложи вето, което беше отхвърлено.
Междувременно стана ясно, че „Лукойл“ е предявил иск за около 3 млрд. евро срещу България, свързан с дейността на своите дружества в страната. Според особения управител Румен Спецов претенцията е с финансов характер, а компаниите в България се намират в стабилно състояние при спазване на санкционния режим.
Законопроектът предстои да бъде обсъден в парламента.