Парламентът прие на първо четене промени в Закона за държавния дълг, внесени от „Прогресивна България“. С тях се създава по-ясна уредба за първичните дилъри на държавни ценни книжа и се отваря възможност физически лица да купуват ДЦК при облекчени условия. Законопроектът беше подкрепен със 181 гласа „за“, без нито един „против“ и девет „въздържал се“. В същото време депутатите отхвърлиха проекта на ГЕРБ-СДС, който получи 44 гласа „за“, седем „против“ и 144 „въздържал се“.
Основната цел на приетите на първо четене промени е да се въведе правна уредба за определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа. Предвижда се и прецизиране на режима за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК. В мотивите на вносителите се посочва, че след въвеждането на еврото в България за държавните ценни книжа с първоначален срок на падеж над една година ще се прилагат стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Тези клаузи дават възможност договорните условия на емитираните ДЦК да бъдат променяни по предложение на министъра на финансите и въз основа на решение на Министерския съвет.
Сред по-важните текстове в законопроекта е възможността министърът на финансите да емитира държавни ценни книжа, предназначени за инвеститори физически лица. Предвижда се те да не дължат такси и комисионни при първично придобиване на ДЦК, като тези разходи ще бъдат за сметка на държавния бюджет. Законопроектът включва и изграждане на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа.
Отхвърленият законопроект на ГЕРБ-СДС предвиждаше ежегодно министърът на финансите да емитира ДЦК за физически лица при равнопоставен и недискриминационен достъп. В него беше заложено и създаването на електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на ДЦК без участие на първични дилъри, както и възможност те да се записват, заплащат и изкупуват обратно чрез „Български пощи“.
По време на дебата Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че в българската банкова система има около 98 млрд. евро депозити, като около 60% от тях са на домакинства. По думите му средната доходност на ДЦК за петгодишен период е над 3%. Според Проданов, ако български граждани купуват държавни ценни книжа, лихвите ще остават в страната, а капиталът ще се задържа у нас.
От „Възраждане“ изразиха критики към идеята. Цончо Ганев заяви, че според официална справка на НАП 34% от българите живеят и плащат данъци при минимална заплата. По думите му на тези хора сега се предлага да купуват ДЦК, чрез които да се покриват липси в бюджета.
Стефан Белчев от „Прогресивна България“ защити проекта с аргумента, че значителен финансов ресурс стои в банковата система. Той посочи, че през 2020 г. населението е държало 93 млрд. лева депозити в търговските банки, а през 2026 г. сумата достига 98 млрд. евро.
Владислав Панев от ДБ коментира, че мярката е добра, тъй като изтеглянето на ликвидност от потреблението и пазара може да доведе до по-малък натиск върху цените.
По време на дебата Мартин Димитров от ДБ постави въпроса кога ще бъде готова електронната платформа за търговия с ДЦК. Константин Проданов отговори, че е разумно между двете четения да бъде предложен конкретен срок, който да бъде обсъден с Министерството на финансите.
Предстои текстовете да бъдат разгледани и прецизирани между първо и второ четене.
Основната цел на приетите на първо четене промени е да се въведе правна уредба за определянето, контрола и статута на първичните дилъри на държавни ценни книжа. Предвижда се и прецизиране на режима за участие на лицензирани кредитни институции и инвестиционни посредници на пазара на ДЦК. В мотивите на вносителите се посочва, че след въвеждането на еврото в България за държавните ценни книжа с първоначален срок на падеж над една година ще се прилагат стандартизирани клаузи за колективно действие, одобрени от Икономическия и финансов комитет на ЕС. Тези клаузи дават възможност договорните условия на емитираните ДЦК да бъдат променяни по предложение на министъра на финансите и въз основа на решение на Министерския съвет.
Сред по-важните текстове в законопроекта е възможността министърът на финансите да емитира държавни ценни книжа, предназначени за инвеститори физически лица. Предвижда се те да не дължат такси и комисионни при първично придобиване на ДЦК, като тези разходи ще бъдат за сметка на държавния бюджет. Законопроектът включва и изграждане на електронна система за регистриране и обслужване на търговията с държавни ценни книжа.
Отхвърленият законопроект на ГЕРБ-СДС предвиждаше ежегодно министърът на финансите да емитира ДЦК за физически лица при равнопоставен и недискриминационен достъп. В него беше заложено и създаването на електронна платформа за директно предлагане и обратно изкупуване на ДЦК без участие на първични дилъри, както и възможност те да се записват, заплащат и изкупуват обратно чрез „Български пощи“.
По време на дебата Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че в българската банкова система има около 98 млрд. евро депозити, като около 60% от тях са на домакинства. По думите му средната доходност на ДЦК за петгодишен период е над 3%. Според Проданов, ако български граждани купуват държавни ценни книжа, лихвите ще остават в страната, а капиталът ще се задържа у нас.
От „Възраждане“ изразиха критики към идеята. Цончо Ганев заяви, че според официална справка на НАП 34% от българите живеят и плащат данъци при минимална заплата. По думите му на тези хора сега се предлага да купуват ДЦК, чрез които да се покриват липси в бюджета.
Стефан Белчев от „Прогресивна България“ защити проекта с аргумента, че значителен финансов ресурс стои в банковата система. Той посочи, че през 2020 г. населението е държало 93 млрд. лева депозити в търговските банки, а през 2026 г. сумата достига 98 млрд. евро.
Владислав Панев от ДБ коментира, че мярката е добра, тъй като изтеглянето на ликвидност от потреблението и пазара може да доведе до по-малък натиск върху цените.
По време на дебата Мартин Димитров от ДБ постави въпроса кога ще бъде готова електронната платформа за търговия с ДЦК. Константин Проданов отговори, че е разумно между двете четения да бъде предложен конкретен срок, който да бъде обсъден с Министерството на финансите.
Предстои текстовете да бъдат разгледани и прецизирани между първо и второ четене.